Радиостанциите са портативни устройства за комуникация, които се състоят от нисък клас предаватели и приемници. Първоначално създадени за военни цели по време на Втората Световна война, те стават популярни отново през 70-те години с манията по СВ радиото. Най-запалените потребители на моделите-играчки са били децата, търсещи начин да водят своите “тайни” разговори.

Радиостанциите са безжични, събират се в една ръка и са достатъчно малки, за да бъдат разнасяни навсякъде. Те много наподобяват безжичните телефонни слушалки с тяло, което разполага с микрофон, говорител и антена. За разлика от телефона обаче говорителят и микрофонът на радиостанцията са разположени един до друг, като говорителят е много по-силен, така че всеки в обсега, в който се чува звука може да проследи разговора.

Радиостанциите са захранвани от батерии. Те имат полудуплекс канал, което означава, че само една радиостанция може да предава сигнал по даден канал в даден момент, въпреки че много радиостанции могат да го приемат. Радиостанциите са с вградена push-to-talk система, която работи по следния начин: натискате бутона, за да предадете съобщението и го освобождавате, за да чуете сигнала от другите предаватели.

Радиостанциите са много по-бързи и лесни за употреба, тъй като не се налага да набирате номер. Едно от силните предимства на радиостанциите е, че не зависят от клетъчните сигнали, които е възможно да липсват. Слушалките предават директно една на друга, затова все още работят, когато клетъчните мрежи откажат по време на природни бедствия или спиране на тока. Те са създадени основно за комуникация на малки разстояния.

Много работодатели използват радиостанциите, за да могат служителите им да говорят помежду си в рамките на бизнес сградите им. Феновете на пътешествията използват радиостанциите по време на пътувания из места, където няма покритие на мобилната мрежа. Дори бебефоните ползват еднопосочната технология на радиостанциите, за да сте в течение дали малчуганът спи спокойно или се кани да прави бели.